оспòрвам, -аш, несв.; оспòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изказвам несъгласието си с нещо при спор, отричам нещо, защото го намирам неприемливо, неправилно; не признавам. Този оратор оспорва избора!... Изкарва официални документи, които доказват, че Крушков няма нужните години. Вазов. Оспорвам сметките. Оспорвам заслугите на някого. оспорвам се, оспоря се страд.
|