осрамотя̀вам, -аш, несв.; осрамотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Осрамвам, опозорявам. Ти ме избави от смъртта, ома и от още по-лошо нещо: дето не осрамотиха чедото ми и моите старини. Вазов. осрамотявам се, осрамотя се страд.