Речник

остàвям, -яш, несв.; остàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям, турям, слагам нещо, което държа. Бързо остави брадвата зад хамбара, гдето беше скрит Краличът, зави хубаво Марийка и отвори вратата. Вазов. Намери едно газениче, взе кибрит и тръгна към стаята до овчата сая, дето беше оставил вълчицата. Йовков. Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. Елин Пелин. || Поставям нещо настрана, защото преставам да си служа с него. Дядовите Славчови копачки оставиха мотиките и седнаха на слога да си похапнат. Влайков. Тя чувства, че няма сила да напише, да разкаже своята скръб, оставя перото и дълго плаче с лице, скрито в престилката. Елин Пелин. || Не взимам нещо със себе си. Аз оставих нещата си в парахода и излязох да поседя при леля Гена. Влайков. Бай Ганьо... дигна си дисагите, без да чува увещанията на стопанина да ги остави у доми му, додето си намери помещение, и тръгна. Ал. Константинов. 2. Накарвам някого да остане, да се намира някъде за известно време. Заптиетата ме оставиха до едни порта и влязоха вътре да доложат, че са ме довели. Величков. Шериф-ага остави там двама души с изтеглени саби и запънати револвери. Вазов. Когато Стотелов го извика и му съобщи, че го оставя на кораба..., Митруш се свъси. Д. Добревски. 3. Отдалечавам се от някъде, напускам някакво място или се отклонявам от нещо (обикн. от път). Той остави букака, мина речката и решително завъзлазя към колибата на мандрата. Вазов. Той оставяше кръчмата и час по час отиваше у дома дано чуе нещо хубаво от снаха си. Елин Пелин. Тогава остави пътя и се изкачи по рътлината. Вазов. Като премина мостчето на малката рекичка..., главата на шествието остави пътя и възви през ливадите. Елин Пелин. || Отделям се от някого, разделям се с някого. Преди да ни остави, той ни показа пределите на нашата държава. Вазов. Извинете, ще ви оставя само за една минутка, каза госпожата и излезе из другите врата. Ал. Константинов. Мислите ми неуклонно ме носеха към майка ми и сестрите ми, които бях оставил в къщи. Величков. Ивайло си иде от войната. Оставих го извън село и препуснах пръв да ти обадя. Вазов. || Разделям се с някого, когато той е в някакво състояние, положение. Снощи той беше оставил болния си в значително подобрено състояние. Вазов. В това време баба Бела му натякваше, че е оставил момчето самичко с овцете. Йовков. 4. Предоставям, давам някому нещо. Нямам нищо, какво да ти оставя за спомен. Вазов. Султана остави в ръцете на Ния цялата работа, която ѝ бе възложила като неин дял в общата грижа за къщата. Дим. Талев. Янко... беше се отбил до хумниците, за да остави едно писмо на дяда Моска. Йовков. || Предавам в наследство, предоставям нещо като наследство, обикн. след смъртта си; завещавам. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на человечеството плодовете на своя гений. Вазов. Тия ниви и ливади... все са наши. За вас съм ги печелил и на вас съм мислил да ги оставя. Елин Пелин. В първите битки... падна славният Демиревски, като остави своя борчески пример на нашата прекрасна младеж. Г. Караславов. || След смъртта си предоставям някого на грижите на друг или ставам причина някой да се грижи сам за себе си. Умря ми жената, остави ми ситни деца на главата. Елин Пелин. Умря сиромах Младенчо... и остави млада невяста и жадена първа рожба. Влайков. 5. Запазвам нещо, обикн. за някого или с известна цел. Като се върнеше с бялото котле, издоила кравите, той все питаше: ‒ За телците остави ли? ‒ Оставих! ‒ отвръщаше тя. Ст. Ц. Даскалов. До тоя час вълците не са оставили ни кокалите на заптиетата. Вазов. Имам и аз една нива тъдява... Оставил бях я за сено. Йовков. 6. Ставам причина, правя нещо да се появи. Из пустите алеи, по дебело постлания равен сняг няколко стъпки оставили плитки дири. Вазов. Реката прииждаше, мътните ѝ води заливаха дворовете и оставяха жълти, пълни с миазми локви. Дим. Димов. Водата е спокойна, тъмносиня, / и лодката оставя светла диря. Дора Габе. || Прен. Пораждам, направям. През февруари една разходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата. Вазов. Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми остави един свещеник, който беше затворен тука с нас. Величков. Разказът не остави никакво съмнение в достоверността на туй, което по-рано им беше съобщил на късо Христо. Ст. Чилингиров. || Запазвам известно положение или състояние. Шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен ‒ всичко беше тъй малко. Вазов. И нея, както и мъжа ѝ, крясъкът на децата я оставяше съвсем безстрастна. Вазов. Остави вратата отворена. Остави отключено. 7. Позволявам нещо да стане или да бъде в известно положение, състояние. От конака не бяха ни оставили да земем нищо. Величков. Нима аз ще оставя такъв великодушен човек и както го казваш, добър патриот, да пропадне за мене? Вазов. Утре ще впрегна воловете, да те карам в града в болницата.... Близка си ни ‒ защо да те оставим да гинеш? Елин Пелин. Ние сега със сиромашията се бориме... А калфите си аз не оставям гладни, доколкото мога, и на занаят ги уча, не крия занаята си. Дим. Талев. || Не възпирам, пускам някого някъде. А бе, Еньо, я ни остави да си вървим. Елин Пелин. На пловдивската гара бяха задържани всички войници (бегълци)... На другия ден ги разпределиха по окръзи, качиха ги по влаковете и ги оставиха да си вървят. К. Петканов. 8. Преставам да имам връзки: изоставям, напускам. Той остави чорбаджийската къща, дето бе ратай. Елин Пелин. Юначе... Я чуй що село приказва: че си невеста оставил сос мъжка рожба на пазва. К. Христов. Дяконът усещаше как силите му го оставят заедно с решителността. Вазов. Юнаците спяха без гроб, без завивка, / на връх планината. Ни един от тях / боя не остави, не усети страх. Вазов. 9. Преставам да се грижа за някого; пренебрегвам, забравям. През всичкото това време Найден... не остави ни минута страдающата. Вазов. Бате Иване,... вразумете го, вие сте му най-свои, недейте го оставя... ‒ Това момче ще пропадне. Елин Пелин. 10. Преставам, спирам, прекратявам да върша нещо, да се занимавам с нещо; изоставям, зарязвам. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Ботев. Що драскаше той там, умислен, един? / Житие ли ново, нов ли дамаскин, / захванат от дълго, прекъсван, оставян, / и пред кандилото сред нощ пак залавян? Вазов. Когато запееше на нивата, гласът ѝ кънтеше по цялото поле и хората оставяха жътвата си, да я послушат. Елин Пелин. Щерьо остави наполовина работата си и отиде да я търси. К. Петканов. 11. Обикн. в пов. остави, оставете ‒ преставам да се занимавам с някого, да се интересувам от някого или нещо. Остави та мама Тя може да си приказва каквото ще. Влайков. „Много богат бил, а?“ ‒ Остави му парите, човека виж какъв е... Хубав човек. Йовков. || Не закачам, не безпокоя някого. За каква работа идеш? Началникът е уморен, остави го сега! Вазов. Стига, стига! ‒ извика гневно и нетърпеливо кметът ‒ ... ний сме заети сега с малко по-важни работи. Оставете ни. Ал. Константинов. || В пов. остави, оставете, при следващо изречение, свързано със съюзите ами, но ‒ не взимай под внимание; не само, не само това. Па остави друго, ами ако хванат и дякона. Вазов. Гладуваме, това си е... ‒ горчиво потвърди дребната женица... ‒ Мене остави, не гледай, но три деца имам. Дим. Димов. Ти остави другото ‒ разтвори загрижени очи Стоян, ‒ ами какво ще стане сега с чуканите! Гладни ще измрат. Дим. Талев. 12. Отлагам. Той ги води навсякъде, килерчето остави за най-подире. Вазов. Днешната работа не я оставяй за утре. 13. С предлог без ‒ лишавам от нещо. Той не остави ни веднъж трапезата ми без рилска пъстърва. Вазов. Взехте му здравето, сега искате да оставите и децата му без хляб. К. Петканов. 14. Отказвам се от нещо, лишавам се от нещо. Първи път тя вижда един господарин да остави рахата си в София. Вазов. Та това пусто мнение няма ли да го оставиш! Вазов. Стария адет си не оставяй. Погов. 15. В отрицателни изречения ‒ пропускам, отминавам. Заптиетата не оставиха място да не погледнат. Величков. До късна есен той (Бойко) не остави път да го не изходи. П. Ю. Тодоров. 16. Не режа, не бръсна (за коса, брада и др.). Оставил си брада. Оставила си плитки. Остави си маникюр. 17. Диал. Отстранявам някого от нещо, правя някого да не върши нещо. Ако не ме пуснат, да оставиш Тоня от училището да помага и като се освободя аз, тогава ще видим да продължи пак, има време. Г. Караславов. оставям се, оставя се страд. □ Не оставям камък върху камък (книж.) ‒ разрушавам, унищожавам всичко напълно. Не оставям на мира някого ‒ постепенно, непрекъснато безпокоя, не давам спокойствие на някого. Оставям костите си (главата си) някъде ‒ загивам, умирам. Оставям на спокойствие ‒ не безпокоя, не тревожа. Оставям на пътя (на улицата) (разг.) ‒ ставам причина някой да изпадне в бедствено положение. Оставям някого на място (разг.) ‒ убивам. Оставям някого с празни ръце (разг.) ‒ не давам нищо на някого. Оставям настрана (пари) (разг.) ‒ спестявам.