|
остàвям се1, -яш се, несв.; остàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Без съпротива позволявам да се постъпва, действа с мене всякак. Той даже на Ивановден се остави чорбаджиите да го окъпят цял на мегданския кладенец с дрехите. Вазов. Той се остави да правят с него каквото искат. Йовков. Тая дребна женица от ден на ден се съвземаше, ставаше по-остра, но не се оставяше да я нападнат. К. Петканов. Нека ме гони... Той ще ме гони, ама и аз няма да му се оставя. Йовков. Доде пъка в мене душа, няма да се оставя. Погов. 2. Предоставям се. поверявам се. Но Иванов не се остави на съдбата си и на щастливия случай. Вазов. Нещастният с отчаяние на душата се остави на течението. Вазов. Той се остави в ръцете на Чубрата като роб. Йовков.
остàвям се2, -яш се, несв.; остàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Преставам да върша нещо, отказвам се от нещо. Младене, седи си дома, остави се от тия селски работи. Ст. Ц. Даскалов. Трета година вече как се съдят, много пари дадоха и двамата, платиха и надплатиха не земята, ами цялото място, но не се оставиха. Ст. Ц. Даскалов. Хайде остави се от тоя мерак, невясто ‒ каза ѝ кротко стрина Венковица. Влайков. На това отгоре то... не можеше да се остави от някои свои недостатъци и лоши привички. Йовков. 2. Разг. В пов. остави се, оставете се ‒ не питай, не се занимавай; да не ти разправям. Остави се, една беля ми е дошла до главата тез дни! Йовков. Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя. Чудомир. Как е, Мецо? Какво стана? Борихте ли се с човека? ‒ Остава се, Кума Лисо! Вие добре си го знайте. Със него шега не бива. Ран Босилек.
|