остàнал, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от остана. 2. Като прил. ‒ друг. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. Величков. Той пръв излезе, а след него един по един излязоха и останалите болни. Л. Стоянов. През всичкото останало време той си дремеше. Йовков.
|