Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	ос оса осакатея осакатя осакатявам осакатяване осанка осанна осведомен осведоменост осведомител осведомителен осведомителка осведомя осведомя се осведомявам осведомявам се осведомяване освежа освежа се освежавам освежавам се освежаване освежителен освежително освен освестя освестявам освестявам се освестяване осветен осветителен осветлен осветление осветлителен осветля осветля се осветлявам осветлявам се осветляване осветя осветявам осветяване освещавам освещаване освещение освидетелствам освидетелстване освирепея освирепявам освирепяване освиркам освирквам освиркване освободен освободител освободителен освободителка освободя освободя се освобождавам освобождавам се освобождаване освобождение оседлавам оседлаване оседлая осезаем осезаемо осезаемост осезание осезателен осезателно осезателност осейвам осейване осека осеквам осекване осекна осел осем осемгодишен осемдесет осемдесетгодишен осемдесети осеменя осеменявам осеменяване осеммесечен осемнадесет осемнадесетгодишен осемнадесети осемнайсет осемнайсетгодишен осемстотин осемчасов осен осенов осеня осенявам осеняване осеням осеняне осея оси осигурен осигурителен осигуровка осигуря осигурявам осигуряване осика осиков осил осилест осин осиновен осиновител осиновителка осиновя осиновявам осиновяване осиромашавам осиромашаване осиромашея осиротея осиротявам осиротяване осичам осичане осиявам осияване осияя оскандаля оскандалявам оскандаляване осквернение осквернител осквернителен оскверня осквернявам оскверняване оскомина оскотея оскотя оскотявам оскотяване оскрежа оскрежавам оскубвам оскубване оскубя оскултирам оскъден оскъдица оскъдно оскъдност оскъпя оскъпявам оскъпяване оскърбено оскърбителен оскърбително оскърбление оскърбя оскърбявам оскърбявам се оскърбяване ослабвам ослабване ослабна ослабя ослабям ослабяне осланя осланявам осланяване осланям се осланяне ослепея ослепителен ослепително ослепителност ослепя ослепявам ослепяване ослица ослоня се ослушам се ослушвам се ослушване османец османлия османски осмеля се осмелявам се осмеляване осмея осми осмивам осмиване осмина осминка осмисля осмислям осмисляне осмица осмогласник осмоза осмокласник осмокласничка осмокрак осмоля осмолявам осмоляване осморка осмостенен осмостенник осмостишие осмочленен осмоъгълен осмоъгълник осмуквам осмукване осмуча оснежа оснежавам основа основа се основавам основавам се основаване основание основател основателен основателка основателно основателност основен основно основност основоположник особа особен особено особеност особит особняк особнячка осоля осолявам осоляване оспорвам оспорване оспорим оспоря осрамвам осрамотя осрамотявам осрамотяване осрамя осрамяване осрамям осрамяне осребрен осребря осребрявам осребряване оссмнайсети оставам оставане оставка оставя оставя се оставям оставям се оставяне остана останал останка остарея остарявам остаряване остарял остатък остая остаям остаяне остен осторожен осторожно осторожност остракизъм острене острец остригвам остригване острие острижа острило остро остров островен островитянин островитянка островръх острозъб острота остроумен остроумие остроумнича остроумничене остроумно остроумност остроъгълен оструга остружка остря остър остървение остъргвам остъргване остържа осуетя осуетявам осуетяване осъден осъдителен осъдително осъдителност осъдя осъждам осъждане осъзнавам осъзнаване осъзнат осъзная осъмвам осъмване осъмна осъществим осъществя осъществявам осъществяване осявам осяване	остàнка ж. Обикн. мн. остàнки. 1. Рядко. Част от нещо, която е останала като излишна, ненужна; остатък. Щом лагерният огън започваше да догаря и бригадирите си легнеха, катерицата слизаше от дървото и тръгваше да търси останки от вечерята. Ем. Станев. Пред него (цигуларя) стоеше полуизпита оканица с вино и останки от ядене. Д. Немиров. 2. Останала част от нещо, което е съществувало някога; остатък. Често зървахме купища от сгурия ‒ останка от желязна руда. Вазов. В низината има много ледникови останки, морени, езера и блата. \|\| Части от сгради, крепости или предмети, останали след разрушение; развалини. Печално гледат тез останки прашни, / тез срутени стени, грамади, ями. Вазов. На самия връх стърчеха останките от венецианска или турска крепост, разрушавана и поправяна много пъти през вековете. Дим. Димов. □ Тленни (смъртни) останки ‒ тяло на покойник. Почти целият град придружаваше смъртните ѝ останки. Вазов. На ниска клада сложен, буен плам / обгръщаше останките му смъртни. П. П. Славейков.

Речник