остаря̀вам, -аш, несв.; остарèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. остаря̀л, -а, -о, мн. остарèли, св., непрех. За живо същество ‒ достигам до старост, ставам стар. Ето, Петко, остаряваш. / Видиш, вече побеляваш. П. Р. Славейков. Само че за два месеца тъй остаря и побеля, като че е преживял дванайсе годинки. Влайков. Минаха се много години от тогава. Дядо Щерьо беше млад, остаря. Йовков. || За предмет ‒ ставам стар от дълга употреба; извехтявам, овехтявам. Паянтовата постройка е недълготрайна, бързо остарява и докато я изплатят, тя почва да се руши. Г. Белев.
|