остаря̀л, -а, -о, мн. остарèли. 1. Прич. мин. св. деят. от остарея. 2. Като прил. ‒ а) Който е достигнал до старост, станал стар. И тя прегърнала остарялата си майка и заплакала. Г. Караславов. Една жена дотича откъм мелницата, слаба, преди време остаряла, повяхнала. Йовков. б) Изхабен от употреба; овехтял, извехтял. Поседнах на плетеното, остаряло и износено вече асърче. Влайков. в) Който е излязъл от употреба; несъвременен. Остарели възгледи. Остаряло учение. Остаряла дума.
|