остàтък, мн. -ци, м. 1. Останала част от нещо. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Вазов. То (зайчето) отиде в нивите... Там разрови снега и намери остатъци от зеле. Ем. Станев. Пренесохме там остатъка от покъщнината си и се заехме да нареждаме магазина. Г. Райчев. Групата на Данкин водеше сражение с разпръснати остатъци от гръцки отред. Дим. Димов. Само ед. Сума, останала в повече при заплащането на нещо, която се връща. Бай Ганьо иска ресто с шаване на пръстите си... Касиерката му подава усмихнато остатъка. Ал. Константинов. Чудото въздъхна, прибра остатъка от парите и измърмори. Вежинов. 2. Прен. Само мн. За възгледи, схващания, навици и под. ‒ нещо, което е останало наследено от някакво минало; преживелица. 3. Само ед. Останалата част от нещо, която представя негов край, завършек. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове. Вазов. По пътя до щаба на ротата тя намери пред всяка землянка групичка почиващи войници, които в забавления се стараеха да прекарат остатъка от времето до вечерта. Ив. Мартинов. 4. Мат. Величина, която остава като разлика при изваждане от делимото произведението, получено при умножение на делителя с частното. □ Без остатък ‒ напълно, изцяло, до (из) основи. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир.
|