остèн м. 1. Тънка тояга с железен остър връх на края за подкарване на едър рогат добитък (волове, крави, биволи). А Бойко приседна между канатите отпред, да подканя биволите с остена. П. Ю. Тодоров. Кина водеше воловете, а Велика ги караше с остен отстрани и им се сърдеше, че вървят бавно. К. Петканов. 2. Диал. Мярка за пътя на слънцето по небосклона. Слънцето се бе издигнало вече два остена над планината, където се провиждаше зелената гора. Кр. Григоров.
|