остриè, мн. -та, ср. 1. Тънка, остра част на върха на меч, копие, кама и др. Те носеха дълги копия от дряново дърво, оковани с тежки медни пръстени, на върха с желязно острие. Н. Райнов. Игрил едва има време да се отклони вдясно, ала острието на кинжала разпори ръкава и го поряза в дебелината на лявата ръка. Ст. Загорчинов. 2. Острата страна на брадва, нож, сабя и др. Стоичко пак завъртя брадвата. Острието се забиваше бързо и дълбоко в мекото тяло на върбата. Елин Пелин. Той изгледа стареца зловещо и повдигна кривия си нож. По лъскавото му острие се плъзна светлива ивица. Ст. Загорчинов. □ Нож с две остриета ‒ за нещо. което е и полезно, и вредно.
|