острѝло, мн. -а, ср. 1. Острие. Куманските мечове ги съсекоха. Подадоха се през пламъка други адамити, но и те се натъкнаха на острилата. Вазов. Едни (башибозуци) си вадеха ножовете до половина и показваха тяхното намазано с дървено масло острило. З. Стоянов. Тучната жълта детелина... бързо се поваля под острилото на косата. Влайков. 2. Уред за точене.
|