òстро. Нареч. от остър. Слънцето вече потъваше зад остро начупената линия на близкия хоризонт. Хар. Русев. Локомотивът изсвири остро и продължително. Вазов. Хвърчаха диви гъски и остро и плачливо грачеха. Йовков. Вятърът режеше се по-остро. Вазов. Мария забеляза, че той имаше бледно, красиво и надменно лице с тъмни очи, които гледаха остро. Дим. Димов. Тя почука и... нахълта в стаята, където остро миришеше на застоял прах. А. Гуляшки. Той... не знаеше какво да каже, макар и по-напред да беше намислил да ѝ отвърне много остро. Влайков.
|