островръ̀х, островъ̀рха, островъ̀рхо, мн. островъ̀рхи, прил. Който е с остър, заострен връх. Островръх шлем скриваше русите му къдри, а, вместо златния жезъл на военачалник, дълго светло копие тежеше в десницата му. Ст. Загорчинов. По всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила. Елин Пелин.
|