остротà ж. 1. Само ед. Качество на остър. Хвалипръцко! ‒ рече презрително катеричката. ‒ Ако е работата за острота ‒ вълчите зъби са по-остри. Орлин Василев. На Стефан се стори, че погледът, говорът и движенията на Макс бяха придобили изведнъж някаква острота, на която трябваше да се подчини. Дим. Димов. Някаква особена умора притъпяваше остротата на мисълта му. Дим. Димов. Ала малко по малко това недоволство почна да замира и да губи своята острота. Влайков. 2. Саркастична шега. На пук на умората и на страданията, той ни разсмиваше с духовити шеги и остроти. Величков. Разрошена и страшна, тя сипеше огън и жупел без прекъсвания. Спокоен и усмихнат, Лъжлив Съби едва сварваше от време на време да пусне по някоя острота. Чудомир.
|