остроỳмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява остроумие, духовитост; духовит, находчив. Това беше дало повод на остроумния хаджи Ахила да казва, че когато умре сиромах, онова, което се пее, поповете го четат, а когато умре богат, онова, което се чете, те го пеят. Вазов. 2. Който се отличава с остроумие, който изразява остроумие, духовитост. Колкото остроумни и весели да бяха тия безконечни песни, станаха еднообразни и дотегнаха. Вазов. Остроумна шега.
|