остроỳмие, мн. -я, ср. 1. Само ед. Изобретателност, находчивост в измисляне на сполучливи, духовити изрази; духовитост. И той се захили пак, възхитен от остроумието на шегобийците. Дим. Димов. Засягаше всичките въпроси... с една голяма леснина и остроумие. Вазов. 2. Обикн. мн. Остроумни, духовити мисли, изрази. Той знаеше много, много беше чел, говореше вдъхновено и от неговата цветиста и образна реч... се сипеха сарказми, остроумия и парадокси. Йовков.
|