òстря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя върха, края на нещо остър, тънък. Седна вън пред прага и започна да дяла едно дръвце и да го остри като колче. М. Марчевски. 2. Наточвам нож, сечиво или хладно оръжие; точа. Готвачите и хлебарите тракаха посребрените и позлатени съдини и остреха ножове о каменни брусове. Ст. Загорчинов. остря се страд.
|