òстър, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. На който върхът, краят е тесен, тънък. Няколко души се промъкват насам. Гледай по посока на острата чука. К. Петканов. Младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Дим. Талев. В дъното на вира имаше много остри камъни. Д. Калфов. Той отряза мръвка, натопи я в сол и я закъса с остри зъби. Вазов. Остра брадичка. Остри нокти. Остро копие. 2. Който има тънко острие, който е добре наточен. Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък плахи и тъжни. Елин Пелин. Остър нож. Остър меч. 3. Твърд, не мек на пипане. Върху челото падаше гъста коса, сплъстена и остра като конопени влакна. Ст. Загорчинов. Остра вълна. 4. Прен. За вятър, време, студ, звук. болка ‒ рязък, много силен, пронизителен. Остър вятър фучи навън. Елин Пелин. Над нас свирят гранатите... с остър, противен звук и се пръскат нейде в скалите отдясно. Л. Стоянов. Остър пронизителен писък изпълни дола. Елин Пелин. Внезапно усети остра, раздираща болка, която гореше лявата му буза. Ив. Мартинов. След първите няколко дни от раздялата им тъгата ѝ не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Дим. Талев. Остър студ. Остра зима. 5. Прен. Силно развит, проницателен. Остър ум. Остър слух. Остър поглед. 6. Прен. Който дразни силно обонянието. Във въздуха се носи, остър и горчив, мирисът на разтопена смола. Багряна. Дъждът заваля по-силно. Остра миризма на бучиниш изпълни въздуха. Йовков. 7. Прен. Разг. Рязък, избухлив. Ами невястата как ще я гледа? Е, че е рядко снаха и зълва да живуват добре... И снахата, ако е малко остра и вземе все накриво да я гледа? Влайков. Остър характер. 8. Прен. Който е изпълнен със злоба; който нанася обида. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници. Елин Пелин.|| Саркастичен. язвителен. Остра сатира. Остра епиграма. Остра шега. Остър език. 9. Прен. Силно, рязко проявен, изразен. Остра жилищна криза. Остра нужда. Остър конфликт. Остър спор. □ Два остри камъка брашно не мелят (погов.) ‒ избухливи, сприхави хора, които не могат да живеят или работят задружно. Остър завой ‒ завой, който изведнъж, рязко завива в страни. Остър ъгъл (мат.) ‒ ъгъл по малък от 90 градуса.
|