остъ̀ргвам, -аш, несв.; остъ̀ржа, -еш, мин. св. остъ̀ргах, св., прех. 1. Със стъргане направям повърхността на нещо гладка; оглаждам. Вземи дъската и остържи с джам това парче, ‒ и тате подхвърли отпреде ми... една вехта подметка. Ст. Чилингиров. 2. Със стъргане очиствам, премахвам нещо. Върви да остържеш питата... Галунка си влезна в къщи... и с ръжена застърга жерната пита. А. Страшимиров. остъргвам се, остържа се страд.
|