осуетя̀вам, -аш, несв.; осуетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Попречвам да се осъществи, да се прояви нещо. Има случайности, които развалят и най-предвидливите планове, осуетяват и най-добрите желания. Йовков. осуетявам се, осуетя се страд.