|
осъ̀ждам, -аш, несв.; осъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Издавам присъда въз основа на доказана в съд вина. Същата година попада в ръцете на полицията ‒ осъждат го на доживотен затвор. Г. Караславов. Революционната организация осъди на смърт шпионите. Яворов. 2. Изразявам открито неодобрението, възмущението си от постъпките, поведението на някого; порицавам, не одобрявам. Висшето духовенство открито осъждаше царя. Вазов. Той осъждаше открито пороците на съгражданите си. Вазов. 3. Отреждам някому нещо като неизбежна участ, наказание; обричам. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост. Елин Пелин. осъждам се, осъдя се страд.
|