осъ̀мвам, -аш, несв.; осъ̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Дочаквам съмване, заварва ме утрото. Летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата. Ботев. Осъмнах с тия тревожни мисли и вълнения. Величков. 2. Доживявам нещо. Ако все тъй върви, един ден ще осъмнем не само голи и боси, но и без зърно жито. К. Петканов.
|