отбеля̀звам, -аш, несв.; отбелèжа, -иш, мин. св. отбеля̀зах, св., прех. 1. Поставям знак, белег върху нещо. Той прекъсваше прочита си само за да отбележи с молив някои места в книгата. Вазов. Да ви запозная накратко с парахода. За да имате понятие за дължината му, отбележете си един знак на някое открито място и отмерете от този знак по права линия 230 крачки. Ал. Константинов. || Пиша кратка бележка. Според плана парцелът излиза на една от преките улици. Костов, отбележете това!... ‒ рече Борис. Дим. Димов. 2. Посочвам, писмено или устно, някакъв факт; изтъквам. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая антология има няколко, които съм печатал вече по-преди. П. П. Славейков. 3. Само 3 л. Показвам, соча. 4. Само 3 л. Служа да означа нещо. Долу в дола една гъста върволица от върби отбелязваше как лъкатуши вадата. Йовков. Изпищя локомотив и отбеляза с бяла пара своя път. К. Петканов. отбелязвам се, отбележа се страд.
|