отбѝвам, -аш, несв.; отбѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. отбѝт, св., прех. 1. Променям, отклонявам посоката на движение. Зададоха се празни коли. Отдалече отбиха през стърнищата. К. Петканов. Защо си спрял колата насред пътя? Я отбий малко, че да мина, защото бързам. А. Каралийчев. Не, отче, няма да те оставя. При брестовете ще идем... ‒ Не ни отбивай от пътя, Еньо. Елин Пелин. || Отклонявам, изменям пътя на вода, вада да тече в друга посока. Ако реката е пълноводна, ще я отбият, та поне лъката да напоят. К. Петканов. После отби водата, кречеталото замлъкна и дъгата пред воденицата изгасна. Йовков. 2. Преставам да давам на малко да бозае, да суче. През зимата доби момченце, дои го, какво го дои, па го отбиха. И. Волен. Отбих детето през есента. 3. Задържам част от уговорената сума; не плащам колкото сме се условили. Не ми беше плащал за две години. Като почна да ми дава парите, отби ми половината. А. Каралийчев. При плащането Юрталана отби още пет лева от общата сметка. Г. Караславов. 4. Отблъсвам насрещен удар или неприятелско нападение. Може би затова, че биеха така високо, дадоха ми възможност да отбия по-лесно ударите им. Величков. Императорът и Кантакузин отбили... султан Орхановата войска от трийсет и шест кораба. Ст. Загорчинов. □ Отбивам военната си служба ‒ служа военната си служба. Отбивам си грижата (остар.) ‒ изпълнявам някакво задължение.
|