отбѝвам се, -аш се, несв.; отбѝя се, -ѝеш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Като вървя, отклонявам се встрани. Той се отби от широкия път и се спусна бързо по стръмната горска пътека към Прокоповата воденица. Елин Пелин. Един селянин с коса на рамо се отби настрана от пътя. Йовков. Конете... трепнаха и подплашени се отбиха настрана. || За вода, път ‒ изменям посоката си, отклонявам се встрани. Пътят пълзи и лъкатуши вече все по десния бряг неин; той ту върви на равно с нея... ту се отбива и се възкачва доста високо по урвата. Вазов. Вадата, която се отбиваше наблизо там от реката, беше обляла май половината ливада. Влайков. 2. На минаване влизам, отивам някъде. Той пристигна в Листово към обяд и се отби в училището. Елин Пелин. Стигнали в горния край, те се отбиха е механата на Делищъркела. Влайков.
|