|
отбѝрам1, -аш, несв.; отберà, -èш, мин. св. отбрàх, св., прех. От редица еднородни неща вземам, отделям настрана най-хубавото, най-доброто. Той пръв излезе на жетва, овърша, отбра най-хубавото зърно, насипа го в чували. А. Гуляшки.
отбѝрам2, -аш, несв., непрех. Диал. Разбирам от нещо; имам някакви знания. Дядо Либен, който отбира кои пушки са по-хубави и кои коне са по добри, не е напразно проживял своите млади години. Каравелов. Хаджи Енчо нищо не отбираше от онова, което се разказваше там. Вазов. отбирам се, отбера се страд.
|