отблъ̀свам, -аш, несв.; отблъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отблъ̀снат, св., прех. 1. Със силен, рязък удар отстранявам някого; оттласквам. Славчо, Славчо, пусни ме! ‒ викаше Недьовица отчаяно, като напираше на ония, които я отблъсваха. Вазов. Със сила и ловкост, които поручикът не подозираше, тя скочи, отблъсна го и хукна към вратата. Г. Караславов. 2. Отбивам неприятелско нападение, заставям неприятеля да отстъпи. Бяла Черква трябваше да бъде приготвена, за да отблъсне нападението на башибозуците. Вазов. 3. Прен. Рязко, упорито отхвърлям, не приемам нещо. Еднаж ли са изсипвали велможи и царе / пред образите мои шепи злато? / Отблъсвал съм го! К. Христов. Гроздан отблъсваше увещанията му и не се съгласяваше. Йовков. 4. Прен. Предизвиквам у някого неприязнено чувство, отвращение. Имаше нещо у този млад човек, което ме и привличаше, и отблъсваше. Г. Райчев. отблъсвам се, отблъсна се страд.
|