отбòй, -òят, -òя, мн. няма, м. Сигнал, който се дава с тръба, барабан или сирена, че е прекратено военно действие, въздушно нападение и др. Едни след други високо сред нощта прозвучаха тръби, ‒ наши тръби, които свиреха отбой. Йовков. След половин час бе даден отбой. Нямаше никакво нападение. Дим. Димов. □ Давам отбой ‒ а) Давам сигнал за прекратяване на военни действия или въздушни нападения. б) Прен. Разг. Отказвам се от някакво упорито защитавано мнение.
|