отбрàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отбера. 2. Като прил. ‒ който е избран, взет с подбор между редица еднородни неща. През нощта подровиха стената, хвърлиха сръчно мостове пряко рова ‒ и отбрани стрелци се вмъкнаха крадешком в града. Н. Райнов. Отбрано общество.
|