отбрàна, мн. няма, ж. 1. Противодействие при нападение; отбраняване. Сред нивата войникът там лежи, / на бащин край излязъл за отбрана. П. П. Славейков. Усети студеното дуло на пистолета, опрян до челото му. Нямаше време за каквато и да било отбрана. Йовков. || Бойни действия при отбраняване, при защита. Нападнат така ненадейно, той решил да се съпротивява до край и след жестока и отчаяна отбрана, той паднал убит. Вазов. Момент е усилен и тежка / отбраната люта. ‒ Дерзайте, момчета! / Извика поручикът. Ем. п. Димитров. Планът за отбраната е готов. 2. Спорт. Част от спортен колектив, който пази, отбранява вратата; защита.
|