отбраня̀вам, -аш, несв.; отбраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Запазвам, защитавам някого от опасност, нападение. Залаяха ме зли кучета. Георги минаваше по пътя и ме отбрани. К. Петканов. Отбрани ме, Продане, отбрани ме! Боже, не давай ме е ръцете на тоя върколак! Каравелов. || Защитавам някого от нападки, обвинения. 2. Отбивам вражеско нападение. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците. Вазов. отбранявам се, отбраня се страд.
|