отбỳлвам, -аш, несв.; отбỳля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Махам, свалям булото на нещо. Противоп. забулвам. Но ти не ще откажеш, / че дрипавият просек, кой поиска / Аврора да отбули, не посмя / да каже истината пред сганта. К. Христов. || Обр. Пред мене скоро ще отбули / безшумно своя лик смъртта. Лилиев. отбулвам се, отбуля се възвр. и страд.
|