отвàрям, -яш, несв.; отвòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да стане разтворено, открито нещо, затворено със специално приспособление. Противоп. затварям. Крайналията грабна пушката, отвори вратата и попита кой е. Йовков. Старецът опита вратата. Тя беше отключена. Той отвори бързо. Елин Пелин. Те разхвърлиха всичко..., отваряха долапи, но нищо не намериха. Елин Пелин. Ключалките на вратите защракаха, взеха да отварят една след друга стаите. Величков. Блага реч железни врата отваря. Погов. Отварям прозореца. || Махам, вдигам капака, похлупака на нещо. Ще отвориме най-напред сандъка на майка...; каквото ти се пада като на снаха, ние няма да го вземем. Дим. Талев. Лекарят видя шишенцето с жълтеникавопепелявата течност.... сетне го отвори, помириса. Г. Караславов. 2. Разгъвам, разтварям нещо затворено, сдиплено, увито. Един ден... пощата му донесе голям увит пакет... Нилов го отвори с любопитство. Вазов. Дядо Моско пое писмото.... но не го отвори. Йовков. Иде си след тях и Бойко... Отваря книгата, дето ми е урокът. Влайков. Той отвори уста, сякаш искаше да добави нещо, ала замълча. Ст. Загорчинов. Отвори чадъра, че вали. 3. Правя отвор, дупка някъде. Фелдшерът я разряза (кобилата), отвори я тук, на гърлото ‒ нищо няма. Йовков. Затвори дупката на покрива, като отвори прозорец на стената. К. Петканов. 4. Само 3 л. Давам възможност на нещо затулено, закрито да се вижда. Един дълбок прозорец с железни пречки пущаше светлина от вън и отваряше вид на надвесените скали на Еленин връх и на Копните. Вазов. Хубав е тоя Мангов льон, защото е леснодостъпен и ти отваря широки кръгозори. Вазов. 5. Пускам в действие някакъв уред, механизъм и др. Когато станеше нетърпимо задушно, огнярят отваряше крана. Д. Добревски. Отварям чешмата. 6. Започвам всекидневна работа в магазин, работилница и др. Пловдивчани едва току-що бяха отворили дюкяните си. Величков. Ранните кафеджии бяха отворили кафенетата си. Вазов. 7. Поставям начало на някаква дейност: откривам. Еньо се отби в кръчмата, която бе отворил от една година насам. Елин Пелин. Той се беше видял принуден да избяга в Едрине, дето беше отворил хотел. Величков. А учителката си дойде, когато наесен отвориха училището. Йовков. 8. За път ‒ правя, прокарвам, проправям. Тръгнаха бригадирите планината да разбиват, проход да прокарват, път да отварят между две равнини. А. Каралийчев. На сутринта цялото село се залови да чисти снега, отвориха пътеки до оборите и плевниците. К. Петканов. 9. За цвят, дреха и др. ‒ правя, подчертавам нещо да изпъкне, да изглежда по-хубаво. Рада Госпожина... беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече. Вазов. Па и каква сграда вдигна, дето цялото село отваря! Влайков. отварям се, отворя се страд. □ Отварям апетит (разг.) ‒ предизвиквам апетит. Отварям война (разг.) ‒ обявявам война. Отварям граница ‒ давам възможност за свободно минаване на границата. Отварям дума (приказка) (диал.) ‒ повеждам, започвам разговор за нещо. По едно време... гостенката отваря дума за кака. Влайков. Отварям очи ‒ събуждам се. Отварям очите (някому) ‒ разкривам истината (някому) за нещо, в което се е заблуждавал. Отварям работа (някому) (разг.) ‒ създавам работа (някому), обикн. непредвидена, нежелателна. Отварям си очите (обикн. пов. Отваряй си очите!) ‒ внимавам. Отварям скоби (книж.) ‒ а) Мат. Поставям скоби пред алгебричен израз. б) Прен. Вмъквам в разговор нещо странично, обикновено за разяснение във връзка със предмета на разговора. Отварям широко вратите (книж.) ‒ давам свободен достъп за нещо.
|