отвèждам, -аш, несв.; отведà, -èш, мин. св. отвèдох, прич. мин. св. деят. отвèл, св., прех. 1. Водя от едно място на друго. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи. Ст. Загорчинов. Еньо слезе от коня, отведе го в гъстака. Елин Пелин. || Завеждам някого обратно там, от където е дошъл. Сухата учителка намусено отведе настръхналите от студ деца и гробищата полека-лека почнаха да пустеят. Елин Пелин. Тя хвана сина си за ръката и като малко дете го отведе в къщи. К. Петканов. || За превозно средство ‒ откарвам, прекарвам някъде. Съмнало, несъмнало, ние търчим към гарата..., отгдето... специалният трен на параходното дружество ще ни отведе в Хавърското пристанище. Ал. Константинов. 2. Разг. Отвличам. открадвам. Мълвата се бе пръснала, че разбойници отвели Недя чорбаджи в гората, отвели го из къщата му тъй, както спал. Вазов. 3. Изменям посоката, движението на нещо. Отвеждаме парата, получена от кипящата вода в колбата. 4. За път, следи и др. ‒ водя към определено място. Друга кървава диря се виждаше по снега и отвеждаше към полето. Йовков. Заповядал да се прокопаят канали към Дунава, които да отведат водата на блатата. Йовков. отвеждам се, отведа се страд.
|