отвѝвам, -аш, несв.; отвѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. отвѝт, св., непрех. 1. Махам обвивката, опаковката на нещо завито; разгъвам. Противоп. завивам. Отвий пакета да видим какво има вътре! || Махам завивката, покривката на нещо; откривам. Отвивам си главата и крадешком го погледвам. Влайков. Мамо, ‒ ... заговори една вечер на майка си, когато тя му отвиваше кревата за спане, ‒ кажи му ти! А. Страшимиров. 2. Размотавам нещо навито, усукано; развивам. Дядо Дичо извади из пояса си кесията са, отви гайтаните, разтвори я. Мих. Георгиев. Джандарят стана, отви камшика от ръката си и тръгна към него. К. Петканов. 3. Разг. Отвинтвам. отвивам се, отвия се възвр. и страд.
|