отвлèчен, -а, -о. прил. Книж. 1. Който е с най-общи, не точно посочени белези, черти; абстрактен. Противоп. конкретен. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V-u клас. Вазов. 2. Който е откъснат, несвързан с действителността; нереален. Той не преподаваше някаква отвлечена наука, а действителни случки и наблюдения. Йовков. Тази книга е с отвлечено съдържание. □ Отвлечено съществително (грам.) ‒ съществително име, което означава някакъв признак, качество, независимо от предмета, който го притежава.
|