отвлѝчам, -аш, несв.; отвлекà, отвлечèш, мин. св. отвля̀кох, прич. мин. св. деят. отвля̀къл, -кла, -кло, мн. отвлèкли, св., прех. 1. С влачене отвеждам, отнасям някого, нещо. Дойде порой и отвлече / платна бели. П. П. Славейков. 2. Отвеждам насилствено, открадвам. Цял ден лежаха те в близката околност на Ягодово и на мръкнало отвлякоха кравата. Ив. Хаджимарчев. 3. Отклонявам, насочвам вниманието другаде. Движението, което беше настъпило от тъмни зори в конака.... беше ме отвлекло полека-лека от тъжните ми мисли. Величков. отвличам се, отвлека се страд.
|