отвòрен, а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отворя. 2. Като прил. ‒ а) Който е разтворен, открит. И ножът димещи опря с две ръце / право дето тупа негово сърце / и падна обагрен, грозен, страховит. / с отворени очи и със нож забит. Вазов. Отворен прозорец. Отворени врати. Отворена книга. б) За човек ‒ нестеснителен, общителен. До него седеше по-малкият му брат Йови, едър като него, но по-отворен, по-отракан. Йовков. □ Отворено писмо ‒ писмо на пощенска картичка. Посрещам с отворени обятия ‒ посрещам някого много радушно, сърдечно. Ще умра с отворени очи (разг.) ‒ няма да ми се сбъдне някакво съкровено желание.
|