отвъ̀д I. нареч. На другата страна през нещо; оттатък. Когато прехвърлиха зад баира и слязоха отвъд в полето, нощта беше настъпила. Елин Пелин. Теодосий се спря из един път и се огледа наоколо за мостче или за някое повалено дърво, по което да мине отвъд. Ст. Загорчинов. А войските на българския цар се пръснаха зад широкия ров край стените на града, хвърлиха мостове отвъд и чакаха знак да наченат бой за стените на Бизанс. Н. Райнов. || В оттатъшната стая или помещение; оттатък. Госпожице, дойдоха ти гостенки отвъд. Вазов. Много обичам така да се обтегна. Отвъд тясно. Ал. Константинов. II. предл. За означаване, че действието се извършва от другата страна на нещо, оттатък нещо. Някой пей в леса ‒ отвъд реката. Н. Ракитин. Кучетата минаха като вихрушка, гласовете им се чуваха вече далече отвъд дола. Ем. Станев.
|