отвъ̀рзвам, -аш, несв.; отвъ̀ржа, -еш, мин. св. отвъ̀рзах, св., прех. Освобождавам нещо, което е било вързано към друго нещо. Противоп. завързвам. Еньо отвърза кончето, което нетърпеливо се въртеше в гъстака. Елин Пелин. След туй притиска Аго към дирека и взе да го омотава... Васил го отвърза. Йовков. Отвържи люлката. || Махам превръзката или връвта на нещо превързано, притегнато; развързвам. Брат да ми си и побратим! / отвържи ми черча очи. Нар. пес. Отвържи денка! отвързвам се. отвържа се възвр. и страд.
|