отвъ̀тре нареч. 1. От вътрешността на нещо, откъм вътрешната част на нещо; извътре. Противоп. отвън. Като манастирска сграда изправили се високи старинни стени... Наоколо глухо, само някъде отвътре се чува сребърното бъблене на поток. П. Ю. Тодоров. Непознатият господин... сложи сандъчето на земята, отвори го и почна да вади отвътре разни клещи, щипци. Ал. Константинов. Крепостта трябва да се превземе отвътре. 2. От вътрешната страна, от долната страна. Той... им показва самодоволно своя африкански трофей, ала в същия миг очите му съзират с ужас дребните издайнически букви, изрязани отвътре на гривната: Made in Tzechoslovakia. Св. Минков.
|