отвя̀вам, -аш, несв.; отвèя, -èеш, мин. св. отвя̀х и отвèях, прич. мин. св. деят. отвя̀л, -а, -о, мн. отвèли, и отвèял, прич. мин. страд. отвя̀н, -а, -о, мн. отвèни, и отвèян, св., прех. 1. За вятър ‒ с веене отнасям нещо настрана, надалече; отдухвам. Изведнъж вятър отвя праха и през разведрения въздух заличаха редици и заблестяха острите върхове на безброй копия. Ст. Загорчинов. Вятърът идеше отгоре, откъм чифлика и отвиваше искрите надолу към противната страна. Йовков. 2. С веене отделям, очиствам плявата, праха от жито. Там жетва кипи и жетварите пеят, а в гумно стопани отвяват пшеница. Ем. п Димитров. отвявам се, отвея се страд.
|