òтглас, мн. няма, м. 1. Отражение на звук; ехо. Дрезгавите им гласове затрепераха продължително... Менците, които висяха над тезгяха, дадоха тих, звънлив отглас. Елин Пелин. 2. Прен. Отражение, последица от някакво събитие, явление; отзвук. Виждам в ума си хубаво тогавашния Свищов... Шумен, гръмлив, прашен, пълен с кипящ живот, с бурния отглас на великите събития на войната. Вазов. Неговите теории не намериха отглас сред хората на науката. 3. Грам. Промяна на коренната тласна при образуване на думи от един и същ корен, напр. бера ‒ сбор, нося ‒ изнасям и под.
|