отгърмя̀вам, -аш, несв.; отгърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. За мотор, машина и др. ‒ с гърмене, с шум се отдалечавам. Отгърмяваше ешелонът и на гарата настъпваше спокойствие. А. Гуляшки.