отдалèче и (съкр.) отдалèч нареч. 1. От голямо разстояние, от далечно разстояние. Противоп. отблизо. Полето се зеленееше отдалече, но отблизо върховете на посевите бяха зажълтели. К. Петканов. Бял кон и луд човек отдалеч личат. Погов. 2. Отрано, от много време. Ех ти, Панчо! Отдалеч си седнал да мислиш. Император Андроник и Йоан Кантакузин са храбри витязи, а пък до нашата черга, е-е колко има! Ст. Загорчинов. 3. При глаголи като питам, говоря и под. ‒ не направо, със заобикалки; издалече. Отдалеч той отваря приказка за туй, за онуй, споменава за Велико нехая и най-после заговорва за Рада. Йовков. Тя изпрати и двамина сватовници ‒ само да изпитат отдалече, да разберат какво мисли Юрталана и какво крои. Г. Караславов.
|