отдèлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е съединен с друго, еднородно нещо, който не е част от цяло: самостоятелен, обособен, откъснат. Те се хранят на отделна маса в трапезарията. Св. Минков. Севда и Стойко търсеха момците и момите от техния край ‒ те играеха настрана в отделно хоро. Г. Караславов. Тия стихотворения са събрани и издадени в отделна книжка. 2. Обикн. мн. За звук, глас и под. ‒ откъслечен, единичен. След първото избухване на стрелбата, тя неусетно поутихна и се чуваха само отделни изстрели от двете страни. Дим. Талев. Тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове, които се раздаваха в нощната тишина отчетливо и през стената идеха до ушите ми на отделни звукове. Величков. 3. Един от редица еднородни. Тук-там ще профучи автомобил, ще се мернат отделни минувачи. Стаматов. Димка после смътно си спомняше отделните случаи от живота ѝ през тази година. А. Страшимиров. Следобед на отделни места ще има краткотрайни превалявания. 4. Прен. Който не е свързан с това, за което става дума в момента; друг, различен. Недей говори сега за моето заминаване. Това е отделен въпрос. 5. Диал. Разделен. Стояновата майчица... / къде ходила, питала / да найде биле омразно, омразно та па отделно. Нар. пес.
|