отдèлям се, -яш се, несв.; отделя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Преставам да бъда заедно с някого или с нещо; отдалечавам се. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост..., забравяше домашния несговор, прощаваше му всичко и не се отделяше от него. Елин Пелин. Бяхме убили женската. Гъсокът не искаше да се отдели от това място. Ем. Станев. Балкан не се отделя от Радуша и върви близо до него. Йовков. 2. Отивам настрана, отдалечавам се от някого или от нещо. Тя се отдели от навалицата и тръгна направо срещу войниците. Йовков. Приближил до нашата порта, аз тичешком се отделям от редицата. Влайков. Нейко се отдели от снопите... и се отдалечи с бавни, уморени крачки. К. Петканов. || За път, река и др. ‒ отклонявам се, отбивам се встрани. Дружината... спря за малко на кръстопътя, отдето една тясна уличка се отделя настрана. Влайков. 3. Прен. Преставам да се чувствам свързан с някого, с когото съм бил близък; отчуждавам се, охладнявам. Полека-лека той се отделяше от нея и я забравяше. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази. Елин Пелин. 4. Диал. Създавам си самостоятелно домакинство. Та много ли е земята, която в две-три седмици се заорава? Ако някога синовете му се отделят, какво ще стане с нивите му? К. Петканов. 5. Изпъквам, откроявам се, очертавам се. Стоил е един от тия войници, които с вънкашността си изведнъж се отделят и изпъкват между еднообразните войнишки фигури. Йовков. Хубава, стройна, здрава и пъргава, Станка се отделяше от другите моми. Г. Караславов. 6. Само 3 л. Излъчвам се. Ако поставим късче натрий в чаша с вода, той плува на повърхността на водата и буйно реагира с нея, като се отделя водород.
|