отдòлу нареч. 1. От място, което е по-ниско или на ниско в посока нагоре. Слушай! ‒ вика отдолу дядо Гено, ‒ когато изгрее зорницата, да ме събудиш. Йовков. Оловното ято попадна в другата стая и там всичко стихна. Стреляше отдолу само сухият момък. Смирненски. || Откъм долната страна на улица, на населено място. Рада стоеше на портата, отдолу идеше Мустафа. Йовков. 2. Под повърхността на нещо. Таз плоча трябва да се обърне и да се вади какво има отдолу. Йовков. Стигнали до един мост. Отдолу течала дълбока река. Ран Босилек. 3. От долната страна, по долната повърхност на нещо. Близо до тях бяха изправени дългите им дрянови криваци, подковани отдолу с желязо. Йовков. || В долната част на нещо, под нещо друго. Отдолу с едри неправилни букви се разказваше съдържанието на картината. Вазов. 4. Прен. От широките народни маси или от по-долни инстанции. Критика отдолу.
|