отдръ̀пвам, -аш, несв.; отдръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отдръ̀пнат, св., прех. С дърпане отмествам или отдалечавам. Спусна се Къньо. Той хвана кучето, отдръпна го с големи усилия настрана. Йовков. Тя взе дясната му ръка и дълго я задържа до устните си. Пръстите му затрепераха и той отдръпна ръката си. К. Петканов. Кафеджията притикваше и отдръпваше големите медни джезвета на огнището с горчиво кафе. Цани Гинчев. || Отмествам, махвам завивка; отмятам. При името Клеопатра Иванчо отдръпва завивката от главата са. Ал. Константинов.
|